Подаръци не искам...
Подаръци не искам в този ден.
Достатъчно е Тебе, че те имам.
Последния, такъв - Рожден,
във който има те, но няма да те видя...
На Го̀спода се молех. На съдбата.
На Дявола, опашката откъснах.
Пречупих му на две - рогата,
а после го научих да се кръсти!
Тогава те повярвах. Съществуваш!
Заслужих те. Изстрадах те до болка.
Във нощите не спря да ме вълнуваш,
а дните, преброих ги колко са.
Превърнах се във пясъчен часовник,
и сякаш в, безконечен календар.
Отмервах колко мига, безлюбовни,
наяве ще са будният кошмар.
А времето е мъдро. И логично.
Родена си, защото те поисках.
За мен да си. Безкрай да те обичам!
И скоро от любов да спра да пиша...
Стихопат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
