Подаръци не искам...
Подаръци не искам в този ден.
Достатъчно е Тебе, че те имам.
Последния, такъв - Рожден,
във който има те, но няма да те видя...
На Го̀спода се молех. На съдбата.
На Дявола, опашката откъснах.
Пречупих му на две - рогата,
а после го научих да се кръсти!
Тогава те повярвах. Съществуваш!
Заслужих те. Изстрадах те до болка.
Във нощите не спря да ме вълнуваш,
а дните, преброих ги колко са.
Превърнах се във пясъчен часовник,
и сякаш в, безконечен календар.
Отмервах колко мига, безлюбовни,
наяве ще са будният кошмар.
А времето е мъдро. И логично.
Родена си, защото те поисках.
За мен да си. Безкрай да те обичам!
И скоро от любов да спра да пиша...
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Всички знаем защо пишем - в повечето случаи това е дефицит на щастие. Желая ти любов и толкова щастие, колкото си заложил в мечтите си! И нека реченото бъде сторено!
-
Пишеш невероятно чувствено. Много си талантлив. Не го казвам за първи път, всъщност уморих се да го казвам
-
Благодаря!
-
Да се сбъднат желанията ти, Дани!! 🌺
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
с пламъците - нощи да горят!
Словото ти диша без окови -
твойте фенове - Благодарят!
Бъди вдъхновен и себе си, пиши!! Поздрави, Дани!