ПОДХЛЪЗВАНЕ
В разкаляния мокър сняг
ръката ми държеше.
Подхлъзвах се, но после пак
опора ти ми беше.
Залитах, но с капчуков смях
към тебе се притисках.
Зад нас вървеше моят страх
и тихичко се кискаше.
Че ледена пързалка бе
не пътят с клопки тъмни,
а мисълта ми за небе
и пролетно разсъмване.
© Мария Панайотова Всички права запазени