16.02.2012 г., 16:42 ч.

Подхлъзване 

  Поезия » Любовна
639 0 31

 

 

 

       ПОДХЛЪЗВАНЕ

 

 

В разкаляния мокър сняг

ръката ми държеше.

Подхлъзвах се, но после пак

опора ти ми беше.

 

Залитах, но с капчуков смях

към тебе се притисках.

Зад нас вървеше моят страх

и тихичко се кискаше.

 

Че ледена пързалка бе

не пътят с клопки тъмни,

а мисълта ми за небе

и пролетно разсъмване.

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??