Feb 16, 2012, 4:42 PM

Подхлъзване 

  Poetry » Love
638 0 31

 

 

 

       ПОДХЛЪЗВАНЕ

 

 

В разкаляния мокър сняг

ръката ми държеше.

Подхлъзвах се, но после пак

опора ти ми беше.

 

Залитах, но с капчуков смях

към тебе се притисках.

Зад нас вървеше моят страх

и тихичко се кискаше.

 

Че ледена пързалка бе

не пътят с клопки тъмни,

а мисълта ми за небе

и пролетно разсъмване.

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??