Подхвърлено въже
ПОДХВЪРЛЕНО ВЪЖЕ
Не ме мислете! Хвърлят ми въже
лъчите на слънчасалото пладне.
Не страдам за прегръдка на мъже.
Не се удавих. И от връх не паднах.
Завихрят ме житейските вълни,
съдбата ми е пак водовъртежна.
И ножица във дните ми звъни
от ехо на светкавици крайбрежни.
Разбрах - брегът лъжовен е, дори
примамливо ръцете да протяга.
Дъга над мен в небето днес гори,
но аз я гледам както вълк тояга.
Самотният избира участта
на своите безлунно-тъжни нощи.
И трудно ще повярва, че в света
за него пази обич някой още.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
