5.07.2023 г., 21:07

Подписът не се чете

1K 6 8

ПОДПИСЪТ НЕ СЕ ЧЕТЕ

 

До днес аз никого не съм предала.

Макар че доста сториха го с мен.

На скришно пазя в съвестта си бяла

стремеж светът ми да е съвършен.

 

Съвет не давам в хорските проблеми –

все някой ден сами ще се решат.

Дано да стигне сметнатото време –

да мина с чест по краткия си път.

 

Ще кътам дълго паметните дати,

в които ме е топлил твоят смях.

Дано изкърпят бримките в душата

и съхранят от мен каквото бях.

 

И никога подвластна на забрава

да не зачеркна всеки хубав ден,

след който залезът разлива лава,

която ще догаря подир мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...