Подшушване
Навън върлуват бури
и вятърът свисти, бушува-
размята ледени поли!
Дървета, клони, храсти -
без мъка , свива до земи!
Снежинки бели, нежни,
задръсват пътища, пътеки!
Издигат снежни планини!
И вълк самотен, някъде в гората
зове подобните си -
за подкрепа!
Той само глас да чуе иска!
Да знае, че не е загубен,
че не за винаги е сам - един!
Луната някак безучастно грее
Наднича любопитно,
във домове, отдавна празни...
Забравили, какво е топлина
и пещ гореща...
И килнали калпак
комини празни,
мечтаят, да запушат пак лула,
и мириса на топла питка,
да буди сутрин пак света
А ранобудните стопанки,
килими, шарени - горящи багри,
да тупат пак в снега!
Деца да тичат!
Смях и глъч да има!
Някой, пак да вдига врява!
Живот да има! -
туй сънуват и мечтаят си,
самотните комини във снега...
А аз, лежа в постелята си топла,
и сън не спира върху моите очи
и ме изгарят мисли тежки,
за това...
Дали, тоз вълк самотен,
не е и предсказание...
"Подшушване",
за нас човеците...
За нашата съдба...
Дали и ние, като вълци
един към друг, освирепели днес,
не ще се случи да крещим в безкрая...
Дано пък чуем глас...
от някъде,
да отговори...
Valentina Mitova
18/01/2022
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
