7.08.2015 г., 12:00

Подсладено, но с любов

579 0 6

На Евтим Евтимов


Една любов ме изгори,

но тя ми върна свободата.

И както винаги в зори

лъчът се гмурка във водата

със намерения добри,


така се гмурнах във любов,

обхванат пак от нова тръпка.

Прескочих вече този ров

и тръгнах аз по вярна стъпка:

завърнах се в живота нов.


И днеска вече съм готов

да пиеме горчиво вино,

но подсладено със любов.

И в сънищата ми във синьо

аз чувам тоз любовен зов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Приятели, за коментарите и за оценката!Радвам се, че повечето от вас го харесват! Това ми е достатъчно!
    Желая ви хубав летен ден и поздрави от мен!
  • Прекрасно е!
  • Да, любовта е като виното - опива...
  • Тук ми липсвa един кaртов, който щеше дa дaде зaвършен вид нa всички клишетa които си вкaрaл в куплети, Николе... не, никaк не е достойно зa бaй Евтим, вярвaй ми...
  • Поздравление, Никола и наздраве!Годините отдавна се стопиха, щом любовта почука на вратата.Хареса ми! Хубав летен ден!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...