На Евтим Евтимов
Една любов ме изгори,
но тя ми върна свободата.
И както винаги в зори
лъчът се гмурка във водата
със намерения добри,
така се гмурнах във любов,
обхванат пак от нова тръпка.
Прескочих вече този ров
и тръгнах аз по вярна стъпка:
завърнах се в живота нов.
И днеска вече съм готов
да пиеме горчиво вино,
но подсладено със любов.
И в сънищата ми във синьо
аз чувам тоз любовен зов...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
