5.09.2009 г., 19:30

Подслушан разговор между Дон Кихот и Санчо Панса

1.1K 0 5

 

 

                                                      Подслушан разговор

                                                                  между

                                                  Дон Кихот и Санчо Панса

 

 

                                               

                                              Изпратен до тяхната сродна душа -

                                                          една журналистка.

 

 

                                                  - Санчо, да оседлаем мечтите,

                                                  подковани са с нашата вяра.

                                                  - Рицарю, вярата се изтри

                                                   в някаква надпревара.

                                                    Ти и ризницата загуби

                                                      и вината е само твоя.

                                                   - Изплетена беше от лъчи,

                                                    но я забравих след боя.

                                                     - С вятърните мелници,

                                                              разбира се.

                                                       - Санчо, и копието се счупи...

                                                        - Знам, на един овен в рогата.

                                                        - Рицарю, защо не попита

                                                          поне веднъж за цената?...

                                                         - Санчо, само ние си знаем

                                                          кое-колко ни е струвало.

                                                          - Рицарю - и с по-големи

                                                           ценности са търгували.

                                                           - Санчо, НИЕ ЩЕ НАДХИТРИМ

                                                            ОНАЗИ ЛИХВАРКА - СЪДБАТА.

                                                            Щом са живи мечтите ни,

                                                             ще се преборим и с вятъра.

   

                                                                          Разговора записа:

                                                                         псевдоним: Wali

                                                                           (Виолета Томова)

           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...