5 сент. 2009 г., 19:30

Подслушан разговор между Дон Кихот и Санчо Панса

1.1K 0 5

 

 

                                                      Подслушан разговор

                                                                  между

                                                  Дон Кихот и Санчо Панса

 

 

                                               

                                              Изпратен до тяхната сродна душа -

                                                          една журналистка.

 

 

                                                  - Санчо, да оседлаем мечтите,

                                                  подковани са с нашата вяра.

                                                  - Рицарю, вярата се изтри

                                                   в някаква надпревара.

                                                    Ти и ризницата загуби

                                                      и вината е само твоя.

                                                   - Изплетена беше от лъчи,

                                                    но я забравих след боя.

                                                     - С вятърните мелници,

                                                              разбира се.

                                                       - Санчо, и копието се счупи...

                                                        - Знам, на един овен в рогата.

                                                        - Рицарю, защо не попита

                                                          поне веднъж за цената?...

                                                         - Санчо, само ние си знаем

                                                          кое-колко ни е струвало.

                                                          - Рицарю - и с по-големи

                                                           ценности са търгували.

                                                           - Санчо, НИЕ ЩЕ НАДХИТРИМ

                                                            ОНАЗИ ЛИХВАРКА - СЪДБАТА.

                                                            Щом са живи мечтите ни,

                                                             ще се преборим и с вятъра.

   

                                                                          Разговора записа:

                                                                         псевдоним: Wali

                                                                           (Виолета Томова)

           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...