2.01.2022 г., 11:05

Поет

633 0 0

утеха има само в тишината

тишина нейде в самотата

мъгливи спомени и силуети

отколе мъртвите поети

помрачените ъгли

сивите поеми

 

Това ли е човекът?

криещ се зад думите

Там ли е човекът?

В тъмнината?

бледен, пепеляв

безплътен, изоставен

 

реещ се сред вятъра

спящ в леглото на мъртвец

рисуващ черно-белите картини

като отшелник в театър

представление

което никога не свършва

 

Дали намери той покой?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...