28.02.2025 г., 16:49

Поет съм аз велик

442 0 11

Римите са мойта сила, тях ги нижа,

вечен аз съм, вие – просто миг.
Кой е най ли, не берете грижа,
Аз съм, Аз съм най-велик!

 

И не ме съдете, спрете с хули,
дишайте прахта ми, замълчете!
Да, да, на теб го казвам, чу ли?
О, вий, непризнатите, плачете!

 

Автор: Баш Поет, 28 февруарий

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • велик, велик, ама колко да си велик като по-великите са се обявили вече добре си се справил, според мен не ти е първи опит в писането.
  • Но, моля Ви, сеньорита, защо със лошо? Не така
    с рогѝте напред!
    Моят призив винаги е бил: Да правим стихове,
    не война!
  • Не е смешно! Невъзпитано е!
  • Това, че иронията ми остана незабелязана, не е мой проблем. Синьорина Патриция се забавлява, но ако мислите, че новата тактика ще успее - лъжете се. Епитетите, които преглъщам понеже съм дама ги знаете по-добре от мен.
  • Изчаках да видя кой, как и дали ще коментира тук.. При все, че се смях на неотразимият хумор, ми загорча. Приемете ме за каквато искате, но... никой автор не заслужава подобна хумореска в сайт за лично творчество. Повтарям автор. Когото, да уточня, лично аз не познавам извън творчеството му. Поне.. не ми е известно. Явно съм сбъркала, когато казах, че трябва да различаваме човека от автора, защото те май.. са неделими. Или просто, ние хората, не можем да ги разграничим.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...