Поетът... 

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари

• Ена (Елена Гоцева)

  2015-04-09T00:16:04+03:00
  БРАВО!
• Индиана (Криси)

  2009-11-07T12:27:57+02:00
  Страхотно, Вал!!!
• тюркоаз (Мариола Томова)

  2009-07-15T12:43:30+03:00
  Удоволствието е мое - благодаря! Чудна магия! Привет!
• azura_luna (Петя Стефанова)

  2009-07-11T22:32:30+03:00
  Поетът "проповядва" вътрешните измерения на човешкото...
• Довереница (Дочка Василева)

  2009-07-11T22:19:12+03:00
  Не дишам...
• mariniki (Магдалена Костадинова)

  2009-06-06T00:28:33+03:00
  оставам в тихото, не дишам...чувам шепот неземен...
  Валентино...поете!
• beti (Бехрин)

  2009-05-16T18:06:11+03:00
  Поете!!!
  
  Радвам се, че прочетох!
  Мъдър стих - изстрадан...
  
  Поздрав!
• ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

  2009-05-16T10:19:45+03:00
  Така животът ни минава-
  посред нощите пишем, дращим.
  А идва за поета славата,
  когато вече го изпращат...
  
  Поздрав Приятелю! Чудесно стихо! Зем.
• Napolitano (Валентин Желязков)

  2009-05-15T23:39:42+03:00
  Благодаря ви, че наминахте!
• liviq (Здравка Бонева)

  2009-05-15T22:53:36+03:00
  !!!
• azura_luna (Петя Стефанова)

  2009-05-15T21:15:34+03:00
  Той стана поет. Имаше твърде малко въображение, за да се занимава с математика. Хубав стих!
• ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

  2009-05-15T20:40:00+03:00
  "...Тъй нежна е душата на Поета..."
  
  .........
  
  браво, Вальо...!
• Anita765 (Ани Монева)

  2009-05-15T20:07:32+03:00
  Айде дремни си мъничко, пък утре ако в дрямката ти някой не е клънцал крилцата ти, вземи и си полети малко в простора, аз ще пазя тишина.
  
  Вальо, всичко помним ние, ама добре че ги редим едни, иначе трябва да седнем в кръчмата, та до сутринта... Е, някои го съчетават, де.
  
  Поздрав за стиха и друг, ще се сетиш от кого... . Говорихме си снощи за теб.
• milena123 (Милена)

  2009-05-15T19:21:28+03:00
  усмивка за поетите!
• tanq_mezeva (Таня Мезева)

  2009-05-15T19:19:41+03:00
  Поетът!!!
• дкф99 (Диди Ф)

  2009-05-15T17:51:12+03:00
  Емоция, с която мога да се идентифицирам, излята в стих...
• Moira (Мойра)

  2009-05-15T17:36:35+03:00
  И колкото да си живял - да си раздавал,
  да си обичал и да си мечтал,
  и в хиляди морета да си плавал
  накрая се превръщаш... в кал.
  След туй за никого не сме значими
  
  Страхотен стих!
• face04 (Таня Кирилова)

  2009-05-15T16:54:55+03:00
  Остави ме без дъх.Много силен и вълнуващ стих!Поздравления!
• papaklyuncho (Добри Василев)

  2009-05-15T16:43:25+03:00
  Остани във тихото - не дишай,
  шепти във него нещичко неземно...
  
  !!!!Много е силно!!!
• Djein_Ear (Евгения Тодорова)

  2009-05-15T16:23:31+03:00
  "не го буди
  растат крилата му,
  към утрото
  да литнат - устремено..."
  Шшшт...
  Много ми хареса!
• Човек (Анна Станоева)

  2009-05-15T16:04:18+03:00
  Чета те, просто понякога не коментирам. Иначе... Не точно, но в основата си, да, на една вълна сме.
• wind2008 (Владимир)

  2009-05-15T15:57:38+03:00
  Красиво, вярно и въздействащо! И литват хиляди поеми...! Поздрави!