21.01.2023 г., 15:20

Поетът на Варна

531 1 1

ПОЕТЪТ НА ВАРНА

 

Мокри бурнуси надипли мъглата.

Сънното слънце зеници склопи.

Вятърът, който по цял ден се мята,

легна под лодките да се наспи.

 

Плажът настръхна и мокър се спити.

Тръгват вълните – дивизии зли.

Сякаш вървя по строшени бисквити.

Скърцат под мене ръждиви скали.

 

Чайки редят се на дълги шпалири.

Те са ми – верен до гроб, екипаж.

Зимата просто и мен ме отсвири.

Никой съм в тоя безмълвен пейзаж.

 

С моето псе под сетрето се топлим.

Нямам пари – да му купя чадър.

Толкова смешен със своите вопли.

Толкова праведен. Благ. И добър.

 

Скитам по туфи изхвърлени миди.

Пиша на пясъка рими с курсив.

Слезте със мен на брега? – за да види

Господ в небето, че още съм жив!

 

21 януарий 2023 г.

гр. Варна, 13, 25 ч.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...