21.03.2018 г., 13:09

Поезийо

568 7 14

Поезийо, звучиш ми страшно

и гръмко пак наддаваш вой.

Любиш, лазиш, пазиш място.

За кой? За мен ли? Не постой!

 

Ний роби сме! И вълци! Хуни!

Не вярваме. Такъв народ.

Отричаме те. Толкоз груби.

Тъй както се отрича Бог. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Гавраил!
  • Дори и по-лоши!
    Поздравление!
  • Благодаря от сърце, приятели! Щастлива съм, че сте тук и ме подкрепихте. Желая Ви много вдъхновение и прекрасна вечер!
  • Ние,т.е.съвремието не само не вярва,отрича и не обръща внимание на това докосващо съдържание на поезията,,но не се предава вече и в наследство на бъдещите поколения....Изчезна времето на романтиката,дойде времето на бързината,насилието,неуважението....Кратко и точно си изразила мисълта си,Силве!
  • :За съжаление народа все повече го влече жълтата преса. Сякаш се радва на чуждото нещастие. Или пък му доставя удоволствие- не зная. Много" важно" е да прочетем кой къде е бил и с кого.Неразбираемо за мен.

    Страхотен стих. Поздравления!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...