Mar 21, 2018, 1:09 PM

Поезийо

  Poetry » Civic
571 7 14

Поезийо, звучиш ми страшно

и гръмко пак наддаваш вой.

Любиш, лазиш, пазиш място.

За кой? За мен ли? Не постой!

 

Ний роби сме! И вълци! Хуни!

Не вярваме. Такъв народ.

Отричаме те. Толкоз груби.

Тъй както се отрича Бог. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Гавраил!
  • Дори и по-лоши!
    Поздравление!
  • Благодаря от сърце, приятели! Щастлива съм, че сте тук и ме подкрепихте. Желая Ви много вдъхновение и прекрасна вечер!
  • Ние,т.е.съвремието не само не вярва,отрича и не обръща внимание на това докосващо съдържание на поезията,,но не се предава вече и в наследство на бъдещите поколения....Изчезна времето на романтиката,дойде времето на бързината,насилието,неуважението....Кратко и точно си изразила мисълта си,Силве!
  • :За съжаление народа все повече го влече жълтата преса. Сякаш се радва на чуждото нещастие. Или пък му доставя удоволствие- не зная. Много" важно" е да прочетем кой къде е бил и с кого.Неразбираемо за мен.

    Страхотен стих. Поздравления!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...