27.03.2009 г., 5:51

Поезия на любовта

4.3K 0 23

 

Потъвам бездънно в очите ти

и от възторг благоговея.

В душата ти открих небесата

и очи да отместя не смея.

 

Изящните гънки на ръцете ти

и твоето нежно дихание -

отвличат ми дневната проза,

превръщат я в нощна поезия.

 

Сърцето ми все по-учестено бие.

В душата ми - ангелски звуци:

„За тебе живота си бих дала!"

„Със теб и след смъртта си оставам!"

 

 25.03.2009 г.

 

 

 

МУЗИКА>>> 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...