27.03.2009 г., 5:51

Поезия на любовта

4.3K 0 23

 

Потъвам бездънно в очите ти

и от възторг благоговея.

В душата ти открих небесата

и очи да отместя не смея.

 

Изящните гънки на ръцете ти

и твоето нежно дихание -

отвличат ми дневната проза,

превръщат я в нощна поезия.

 

Сърцето ми все по-учестено бие.

В душата ми - ангелски звуци:

„За тебе живота си бих дала!"

„Със теб и след смъртта си оставам!"

 

 25.03.2009 г.

 

 

 

МУЗИКА>>> 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...