27 мар. 2009 г., 05:51

Поезия на любовта

4.3K 0 23

 

Потъвам бездънно в очите ти

и от възторг благоговея.

В душата ти открих небесата

и очи да отместя не смея.

 

Изящните гънки на ръцете ти

и твоето нежно дихание -

отвличат ми дневната проза,

превръщат я в нощна поезия.

 

Сърцето ми все по-учестено бие.

В душата ми - ангелски звуци:

„За тебе живота си бих дала!"

„Със теб и след смъртта си оставам!"

 

 25.03.2009 г.

 

 

 

МУЗИКА>>> 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...