21.03.2020 г., 12:21

Поезия под карантина

1.7K 1 2

Слънцето ме буди с нежните лъчи...

Пиленцата пеят.
Хубаво, нали?
Бодра съм, готова...
За нови редове...
За поезия "под карантина"...
В ранни часове.

 

Сипвам си кафето...
Тефтера е пред мен. 
Че какво да правя...
През този "карантинен" ден...
Започвам да ви пиша.
За живот, любов, мечти...
Ситуацията е друга –
но мечтите ни са все едни.          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, напълно съм съгласна...
    Благодаря!!
  • Колкото е по-тежък реалът, толкова са по-привлекателни мечтите...
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...