Слънцето ме буди с нежните лъчи...
Пиленцата пеят.
Хубаво, нали?
Бодра съм, готова...
За нови редове...
За поезия "под карантина"...
В ранни часове.
Сипвам си кафето...
Тефтера е пред мен.
Че какво да правя...
През този "карантинен" ден...
Започвам да ви пиша.
За живот, любов, мечти...
Ситуацията е друга –
но мечтите ни са все едни.
© Исс All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
