13.04.2010 г., 10:39

Поглеждайте слънцето

1.2K 0 28
Щом е за вярване - да повярвам.
Аз урока на пръсти го знам.
Има и Църква, и Господ, и дявол.
Само дето го няма Делян.

Че и мен. Просто някоя сутрин
ще ни видите двамата там:
как момчето ме учи компютри,
пък аз него - каквото си знам.

Ако забравите как съм изглеждал,
поглеждайте слънцето за момент.
Когато се смее, прилича на него.
Когато заплаче - на мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...