15.09.2022 г., 12:33  

Погребана жива

711 0 2

Куплет:

Нов пореден гаф и ти

казваш ми, мило извинявай.

Но да минеш метър пак

тъпо е, няма как прощавай.

И да се мъча ли

тази връзка да спасявам

а пък ти така по тъча ли

мислиш всеки път да ми минаваш.

Днес живота ни е хаос

дебнем се, като котка с мишка.

Ти си Томи аз съм Маус

знай така, хич не ми се иска.

Научих че със теб, май излишно е да споря

виждам никога не слушаш ти, аз кога какво говоря.

 

Припев:

И вече ни дели стена

виж принца в теб днес го няма

замина си и спомена, тук, със мен остана.

Не чуваш ли как моля те

да спреш това ме убива

ти всеки ден погребваш ме, но, аз съм жива.

 

Куплет: Някой ръси мозък пак

че глава, не боли от опит.

Айнщайн да не ти е род

знай за мен, той не е на почит.

И да се мъча ли

тази връзка да спасявам

нов пореден опит, мога ли

да ти дам и пак да съжалявам.

Днес живота ни е хаос

дебнем се, като котка с мишка.

Аз съм Томи ти си Маус

зная че, хич не ти се иска.

Научих че със теб, май излишно е да споря

виждам никога не слушаш ти, аз кога какво говоря.

Припев:

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Анастасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пепи, тук си яхнала метлата. 😁 Но виждам, че има защо.
  • Мики Маус е мишокът, любимата му е Мини. И защо да ти се извинява: ти критерий ли си, мерило ли си?
    Докато не проумееш, че жената е винаги права, дори да е легнала, ще продължаваш да лаеш волен-недоволен

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...