15.09.2022 г., 12:33  

Погребана жива

716 0 2

Куплет:

Нов пореден гаф и ти

казваш ми, мило извинявай.

Но да минеш метър пак

тъпо е, няма как прощавай.

И да се мъча ли

тази връзка да спасявам

а пък ти така по тъча ли

мислиш всеки път да ми минаваш.

Днес живота ни е хаос

дебнем се, като котка с мишка.

Ти си Томи аз съм Маус

знай така, хич не ми се иска.

Научих че със теб, май излишно е да споря

виждам никога не слушаш ти, аз кога какво говоря.

 

Припев:

И вече ни дели стена

виж принца в теб днес го няма

замина си и спомена, тук, със мен остана.

Не чуваш ли как моля те

да спреш това ме убива

ти всеки ден погребваш ме, но, аз съм жива.

 

Куплет: Някой ръси мозък пак

че глава, не боли от опит.

Айнщайн да не ти е род

знай за мен, той не е на почит.

И да се мъча ли

тази връзка да спасявам

нов пореден опит, мога ли

да ти дам и пак да съжалявам.

Днес живота ни е хаос

дебнем се, като котка с мишка.

Аз съм Томи ти си Маус

зная че, хич не ти се иска.

Научих че със теб, май излишно е да споря

виждам никога не слушаш ти, аз кога какво говоря.

Припев:

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Анастасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пепи, тук си яхнала метлата. 😁 Но виждам, че има защо.
  • Мики Маус е мишокът, любимата му е Мини. И защо да ти се извинява: ти критерий ли си, мерило ли си?
    Докато не проумееш, че жената е винаги права, дори да е легнала, ще продължаваш да лаеш волен-недоволен

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...