21.03.2012 г., 21:44

Поискай всичко!

2.8K 0 36

Поискай всичко!

 

В утрото пристъпвам с тихи стъпки.

Докосвам нежно твоето лице.

Любувам се, не искам да те будя.

И сгушвам се  до теб, до твоето сърце.

И мисли ме връхлитат като буря,

страхувам се за утрешния ден.

Поискай ми каквото искаш!

И аз с любов ще ти го дам.

Вземи каквото искаш и живота ми…

И още толкова вземи!

Само не искай от мен да си тръгна.

Няма да мога!

Само не искай от мен да се променя

и любовта ни да загърбя.

Няма да го понеса!

Чуваш ли как бие сърцето ми? То бие за теб…

„Бий, сърце мое! Не се страхувай.

Любовта е единствен път за нас.

Удряй, сърце мое! Извикай силно.

За него живееш, за него туптиш.

Бий, сърце мое! Не се страхувай.

Защото само един с цялата си душа обичаш.

Удряй, сърце мое! И върху устните му капни…

От целувки да се опияни, както опияних се аз.“

Поискай всичко!

Вземи от мен каквото искаш

и аз грешките ни ще изтрия.

Само не искай от мен да си тръгна.

Няма да мога! А и не искам.   

 

Дори когато сме обичани, се страхуваме… Борим се да запазим любовта с цената на всичко! Любовта е живот, животът е борба!                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Атанасова - Панова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...