12.01.2010 г., 13:46

Пожелание

1.6K 0 16

ПОЖЕЛАНИЕ

 

Прекрасен ден бе днес,

изгря за мен с усмивка,

започнал, може би, нощес

в съня под топлата завивка.

 

Направих някого щастлив –

Приятел го нарекох;

друг пък – посветил ми стих –

и аз в сърцето го понесох.

 

Сладка тръпка във гръдта

пониква плахо като цвете;

да сбъдна нечия мечта

у мен надежда пак просветна.

 

Да победи доброто по света

на лягане си пожелавам;

и утре пак да е такъв денят,

отново обич да раздавам.

 

 

П.П. С това стихотворение поздравявам всички приятели от "Откровения", с които споделяхме чудесни мигове заедно през последните месеци, седмици и дни, и които отново ме накараха да вярвам, че Приятелството съществува...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много детска чистота в стиха ти, Ани!
    Още безброй усмихнати приятелски срещи!
    Поздрав!
  • Такова светло същество рисуваш в стиховете си, че никой не би останал равнодушен към тази свята щедрост и себераздаденост за другите! Свежа е чувствителността ти, Ани! А това е характерно за чистите хора. Благодаря ти за топлината и чевечността!
  • Съществува, Ани!
    И аз благодаря за този стих!
  • Благодаря ти, Ани!
    Прекрасно е!
  • "Човек, който има много приятели намира в това погубването си."
    притчи - 18:24
    Радвам се, Ани, че в твое лице намерих един от малкото верни приятели които са ми останали...
    много често, малкото се оказва повече....!!!
    Благодаря ти за всичко...!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...