Jan 12, 2010, 1:46 PM

Пожелание

  Poetry » Other
1.6K 0 16

ПОЖЕЛАНИЕ

 

Прекрасен ден бе днес,

изгря за мен с усмивка,

започнал, може би, нощес

в съня под топлата завивка.

 

Направих някого щастлив –

Приятел го нарекох;

друг пък – посветил ми стих –

и аз в сърцето го понесох.

 

Сладка тръпка във гръдта

пониква плахо като цвете;

да сбъдна нечия мечта

у мен надежда пак просветна.

 

Да победи доброто по света

на лягане си пожелавам;

и утре пак да е такъв денят,

отново обич да раздавам.

 

 

П.П. С това стихотворение поздравявам всички приятели от "Откровения", с които споделяхме чудесни мигове заедно през последните месеци, седмици и дни, и които отново ме накараха да вярвам, че Приятелството съществува...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анахид Чальовска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много детска чистота в стиха ти, Ани!
    Още безброй усмихнати приятелски срещи!
    Поздрав!
  • Такова светло същество рисуваш в стиховете си, че никой не би останал равнодушен към тази свята щедрост и себераздаденост за другите! Свежа е чувствителността ти, Ани! А това е характерно за чистите хора. Благодаря ти за топлината и чевечността!
  • Съществува, Ани!
    И аз благодаря за този стих!
  • Благодаря ти, Ани!
    Прекрасно е!
  • "Човек, който има много приятели намира в това погубването си."
    притчи - 18:24
    Радвам се, Ани, че в твое лице намерих един от малкото верни приятели които са ми останали...
    много често, малкото се оказва повече....!!!
    Благодаря ти за всичко...!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...