Пожелание...
607
0
0
Пожелание...
Душата ми с безумно основание
си има неотемлимо желание,
че Време за раздяла ли настъпи:
то нека в път да ни застигне Скъпа!...
Там вятър свеж косата ти да ро́ши:
той дето помни щурите ни но́щи...
Понеже няма как да сме щастливи,
поне́ да се прекръстим, че сме живи...
И нека като птици по земята –
трохи да търсим, пръснати в мъглата!...
Когато стигнем до Завой обаче
и спрем за малко пред Съдбата значи:
ще ми е трудно с думи да опиша
как аз без теб и занапред ще дишам...
... И о́ще, как в Действителност далечна –
едва́ ли Любовта ни ще е вечна!...
04.09.2019.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
