Пожелание...

Пожелание...

Душата ми с безумно основание

си има неотемлимо желание,

че Време за раздяла ли настъпи:

то нека в път да ни застигне Скъпа!...

Там вятър свеж косата ти да ро́ши:

той дето помни щурите ни но́щи...

Понеже няма как да сме щастливи,

поне́ да се прекръстим, че сме живи...

И нека като птици по земята –

трохи да търсим, пръснати в мъглата!...

Когато стигнем до Завой обаче

и спрем за малко пред Съдбата значи:

ще ми е трудно с думи да опиша

как аз без теб и занапред ще дишам... 

... И о́ще, как в Действителност далечна –

едва́ ли Любовта ни ще е вечна!...

04.09.2019.