31.12.2020 г., 10:09

Пожелавам ти...

1.4K 7 16

 

Пожелавам ти здраве и разум

в тези трудни и тягостни дни,

нека Бог твоят път да опази,

над семейство и дом, Той да бди!

 

Пожелавам ти смелост и вяра –

безусловно да бъдем добри.

Пожелавам ти обич без мяра,

върху нея светът се гради!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Антоан, благодаря!
  • Мария, Иржи, Веси, приемете моята най-сърдечна благодарност за милите думи и пожелания! Здрави и вдъхновени бъдете!
  • Прекрасно пожелание! нека се сбъдне и за теб! Поздрави!
  • В тая еуфория по подготовката на прозата за празника, да обърнеш внимание и на поезията за празника, на истинската и да не пропуснеш нещо е абсурд...Не че съм те пропуснала, мила Руми, а исках нещо по- специално да напиша за теб, както ти си особено специална за мен, и ето, че закъснях. А ти както винаги си неповторимо нежна, обръщайки се в стиха ти хем до мен, до нея, до друг и до всеки с такива красиви послания- " да бъдем добри, да имаме обич без мяра.." Да е най- щастливата ти година пожелавам!
  • Миличка Руми!💕 Сърцето ти е изляло най- светлите пожелания в това стихотворение и аз ти благодаря за тях! Бъди все така с искряща душевност на чист като сълза човек! И нека ти се случват само добрини, защото има нещо ангелско в теб! Такива хора са украшение на земята за тези, направени от кал!💕Наздраве! 🍷

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...