Полети и не спирай, пойно птиче,
лети с грация и само напред,
от време на време, спри и почини,
попей на децата и покрай теб усмивки събери.
Отлети там, дето от теб се нуждаят,
надежда и живот вдъхни,
за да няма тъжни лица по земята,
на малки и големи.
Изчуруликай своята песен,
докажи, че имаш глас чудесен,
научи хората на любов,
с твоя вълшебен и прекрасен зов.
Продължавай все напред пойно птиче,
дори и с последни сили продължи,
защото ти създадено си,
да успокояваш нашите души.
© Малвина Живкова Всички права запазени