30.03.2010 г., 19:33

Покайте се, Исус идва скоро

3.8K 0 20

"А и брадвата лежи вече при корена на дърветата, и тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля." Матея(3:10)

 

 

Покай се, земьо! Времето изтича.

Дървото ти дали принася плод?

Неплодното веднага се отсича,

а плодното пребъдва във живот.

 

Това, че не крадеш и не убиваш,

не те спасява, щом не си разбрал -

самото пожелание да имаш

от чуждото, те прави неузрял.

 

Сърцето ти е пълно със злорадство,

а ходиш със изправена глава...

Копнееш за печалба и богатство,

забравяйки духовните блага.

 

Замазваш си очите със лъжата,

че след смъртта ти няма Рай и Ад!

Горко ти, не признаеш ли цената,

с която си изкупен в този свят.

 

Със радост толерираш гнусотата

на двойки от един и същи пол.

Срамуваш се от Господ пред тълпата,

но нямаш срам пред ней да ходиш гол!

 

Подкрепяш и аборти, и безбрачност -

разюздания начин на живот!

Живееш в мрак, а мислиш, че е в радост.

Щастлив е онзи, който вярва в Бог!

 

А брадвата е вече при дървото

и много скоро почва да сече!

Покай се, земьо, още днес, защото

утре може да си скастрено дръвче...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубав стих, вярващ в Бога. Къде си? Много бих искала да се върнеш тук
  • Господ чува молбите на хората,които искат да забравят омразата,но е глух за тези,които искат да избягат от любовта!Проникновено произведение!
  • Много ме впечатли! Ти си моето откритие за деня!
  • Изпуснала съм този стих. Браво, Васка! Много ме зарадва. Мислех си, че съм нещо като последния мохикан, но слава на Бога, не съм.
  • Не съм от най- вярващите, обаче стихът ти ме развълнува дълбоко! Браво, Васе!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...