24.02.2024 г., 12:13

Покана

1K 4 9

 

 

          в памет на д.ф.н.Стефан Чирпанлиев

 

Дали прехласнат ослепях

или се смениха цветовете?

Забравили за земния си грях 

небесата ароматно светят. 

 

Сезоните които извървях,

сезоните на топли песни

ми връщат пролетния смях

на птици и цветя небесни. 

 

Пробудени води и семена 

от слънчевата нега засияват

и стелят нежни знамена 

край пътища, лъки,дъбрави...

 

Смълчано вятърът шепти,

игриво  вятърът ме пита:

"Ще дойдеш ли със мене,ти--

ей така, малко да поскитаме?"

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за оценката и желанието за споделяне,Вили!
  • Чак не ми се тръгва от тук...
  • Благодаря за мъдрите думи и оценката, Миночка!🙏
  • Прекрасно посвещение, Стойчо! Има хора, които остават като остров зелен сред човешкия океан, където може душата да намери покой. Много ми хареса, много!
  • Благодаря за коментара и оценката, Ники!
    Благодаря за коментара и оценката, Младен!
    Още си мисля,че той след като го харесваше приживе...но пък за дълбоко съжаление сега звучи като епитафия!🙏

ОТНОВО - Покана ( със субтитри )

Група : ОТНОВО
Песен : Покана
Текст : Стойчо Станев
Музика : Павел Станев
Аранжимент : Група ОТНОВО ...
3K 16 48

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...