в памет на д.ф.н.Стефан Чирпанлиев
Дали прехласнат ослепях
или се смениха цветовете?
Забравили за земния си грях
небесата ароматно светят.
Сезоните които извървях,
сезоните на топли песни
ми връщат пролетния смях
на птици и цветя небесни.
Пробудени води и семена
от слънчевата нега засияват
и стелят нежни знамена
край пътища, лъки,дъбрави...
Смълчано вятърът шепти,
игриво вятърът ме пита:
"Ще дойдеш ли със мене,ти--
ей така, малко да поскитаме?"
© Стойчо Станев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
