в памет на д.ф.н.Стефан Чирпанлиев
Дали прехласнат ослепях
или се смениха цветовете?
Забравили за земния си грях
небесата ароматно светят.
Сезоните които извървях,
сезоните на топли песни
ми връщат пролетния смях
на птици и цветя небесни.
Пробудени води и семена
от слънчевата нега засияват
и стелят нежни знамена
край пътища, лъки,дъбрави...
Смълчано вятърът шепти,
игриво вятърът ме пита:
"Ще дойдеш ли със мене,ти--
ей така, малко да поскитаме?"
© Стойчо Станев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
