Покана във форма на малка балада
ПОКАНА ВЪВ ФОРМА НА МАЛКА БАЛАДА
на Франсоа Вийон
Колко мислих за теб, щом събуждах се сутрин
и главата ми шибаше досадният сив махмурлук...
Бях жаден за подвизи - с наивна студентска мутра
и пишех...
Но дума добра за своя талант не дочух...
Прочетох, каквото намерих във превод,
доизмислих си даже някои твои черти...
Не можех да пия... Научих се! И често последен
оставах по масите - понякога дори без пари...
Набеден за убиец - бохем със смъртна присъда!
В добрите априлски учебници бе оставил бегла следа...
Преследван от властите, от съдбата измъкван,
останал най-вече с "Балада за конкурса в Блоа"...
Загребах със шепи от празника на живота си.
Изгарях от жажда да бъда бохем като теб.
Специалист - не станах,но научих няколко фокуса
да се изплъзвам от разни беди - с невинно лице.
Недорасъл си бях - стихоплетец посредствен!
Мечтаех да пиша и напрягах за музите слух...
препъвах се, падах, промъквах се смачкан и ето - кретам
по реката на дните - като дънер прогнил и отвътре кух.
Сега често сънувам чаша ледена бира -
в ранобудните длани на утрото положил тежка глава.
А музите, дето толкова търся и трудно намирам,
приспиват ме с еротичния стон на своя капризен екстаз...
Седем шева по мен и белег на дясната скула,
кройки от рани в душата ми, почерняла от студ...
Мой боже, приятелю Вийон - поръчвам две бири...
Нас вълци ни яли!...
Седни, да си кажем какво е било!...
© Красимир Чернев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
С valqka (Валентин Василев)
Поздравления! -
Хубаво е!
-
Благодаря ти за този стих!
-
Поздравления!
-
Съдбата на Вийон е доста злощастна,но на младини всички/или много от нас/бяхме като нощни пеперуди–въртяхме се около пламъка,докато си опърлим крилете!Някои дори изгоряха!Та Вийон това е направил...Но пък е оставил поезия,непреходна и актуална при съвременен прочит!Благодаря,Краси,че ми напомни за тази изгубена душа!
-
Като изповед на една душа...
-
С valqka (Валентин Василев)
-
Аплодисменти и овации и за двамата ...! Прекрасни сте!
-
Ели!Как ме зарадва с този дързък и изящен реверанс пред Живота и Поезията!Аз това исках - да се обърнем към учителите си и към своя път в литературата,да си припомним,да препрочетем...
И малко от Вийон - за всички:
Вас ви дразни подобен похват?
Изигран, аз съм всъщност богат.
Йезуитът е доблестен гад.
От трагизъм сме смешни наглед.
Няма истини без маскарад.
А на влюбен умът му е в ред.
/"Балада за обратните истини"/
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
С ВЯРА И МЕЧТИ
Животе мой, докрай съм ти длъжница,
затуй, че винаги си бил до мен,
че ме даряваш с волен дух на птица,
кураж ми даваш с поглед възхитен,
когато споря с моя земен ден.
Пед мен отваряш пътища, пътеки -
трънливи, стръмни - да не ми е леко,
щом тръгна към далечни висоти.
(Това го казвам, за да знае всеки,
че там се стига с вяра и мечти.)
Редяха се години-броеница.
Дойде мигът на онзи светъл плен
на унеса - да срещна моя рицар -
единствено за мене отреден.
И ти, Живот, потече възроден.
Така е тръгнало от памтивека -
човек любов да търси у човека.
Обичах и греших. Но Бог прости.
И в моята душа полека-лека
покълваха и вяра, и мечти.
Но днес и ти попадна в плетеница
от криви пътища. Мълчиш смутен.
И само силна Божия десница
разтърсила би този свят студен,
сред който се задъхваш уморен.
Земята чува тъжния ти екот.
Заплачеш ли, пороища ще текнат.
Човечество, виновникът си ти!
Камбанен звън в просторите отеква -
дано ти върне вяра и мечти.
Очи повдигам към небето; нека
помогне Бог - заблудите да секнат.
Животът възроден да полети.
И пак по слънчевата му пътека
да зрее вяра, да цъфтят мечти.