Покана във форма на малка балада
ПОКАНА ВЪВ ФОРМА НА МАЛКА БАЛАДА
на Франсоа Вийон
Колко мислих за теб, щом събуждах се сутрин
и главата ми шибаше досадният сив махмурлук...
Бях жаден за подвизи - с наивна студентска мутра
и пишех...
Но дума добра за своя талант не дочух...
Прочетох, каквото намерих във превод,
доизмислих си даже някои твои черти...
Не можех да пия... Научих се! И често последен
оставах по масите - понякога дори без пари...
Набеден за убиец - бохем със смъртна присъда!
В добрите априлски учебници бе оставил бегла следа...
Преследван от властите, от съдбата измъкван,
останал най-вече с "Балада за конкурса в Блоа"...
Загребах със шепи от празника на живота си.
Изгарях от жажда да бъда бохем като теб.
Специалист - не станах,но научих няколко фокуса
да се изплъзвам от разни беди - с невинно лице.
Недорасъл си бях - стихоплетец посредствен!
Мечтаех да пиша и напрягах за музите слух...
препъвах се, падах, промъквах се смачкан и ето - кретам
по реката на дните - като дънер прогнил и отвътре кух.
Сега често сънувам чаша ледена бира -
в ранобудните длани на утрото положил тежка глава.
А музите, дето толкова търся и трудно намирам,
приспиват ме с еротичния стон на своя капризен екстаз...
Седем шева по мен и белег на дясната скула,
кройки от рани в душата ми, почерняла от студ...
Мой боже, приятелю Вийон - поръчвам две бири...
Нас вълци ни яли!...
Седни, да си кажем какво е било!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
