13.08.2013 г., 23:26

Покана във форма на малка балада

938 0 10

ПОКАНА ВЪВ ФОРМА НА МАЛКА БАЛАДА

                                                              на Франсоа Вийон

Колко мислих за теб, щом събуждах се сутрин
и главата ми шибаше досадният сив махмурлук...
Бях жаден за подвизи - с наивна студентска мутра
и пишех...
             Но дума добра за своя талант не дочух...

Прочетох, каквото намерих във превод,
доизмислих си даже някои твои черти...
Не можех да пия... Научих се! И често последен
оставах по масите - понякога дори без пари...

Набеден за убиец - бохем със смъртна присъда!
В добрите априлски учебници бе оставил бегла следа...
Преследван от властите, от съдбата измъкван,
останал най-вече с "Балада за конкурса в Блоа"...

Загребах със шепи от празника на живота си.
Изгарях от жажда да бъда бохем като теб.
Специалист - не станах,но научих няколко фокуса
да се изплъзвам от разни беди - с невинно лице.

Недорасъл си бях - стихоплетец посредствен!
Мечтаех да пиша и напрягах за музите слух...
препъвах се, падах, промъквах се смачкан и ето - кретам
по реката на дните - като дънер прогнил и отвътре кух.

Сега често сънувам чаша ледена бира -
в ранобудните длани на утрото положил тежка глава.
А музите, дето толкова търся и трудно намирам,
приспиват ме с еротичния стон на своя капризен екстаз...

Седем шева по мен и белег на дясната скула,
кройки от рани в душата ми, почерняла от студ...
Мой боже, приятелю Вийон - поръчвам две бири...
Нас вълци ни яли!...
Седни, да си кажем какво е било!...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за милите думи, Краси. Имах пропусната буква и вместо да редактирам, неволно изтрих. Затова ще напиша отново моята балада.

    С ВЯРА И МЕЧТИ

    Животе мой, докрай съм ти длъжница,
    затуй, че винаги си бил до мен,
    че ме даряваш с волен дух на птица,
    кураж ми даваш с поглед възхитен,
    когато споря с моя земен ден.
    Пед мен отваряш пътища, пътеки -
    трънливи, стръмни - да не ми е леко,
    щом тръгна към далечни висоти.
    (Това го казвам, за да знае всеки,
    че там се стига с вяра и мечти.)

    Редяха се години-броеница.
    Дойде мигът на онзи светъл плен
    на унеса - да срещна моя рицар -
    единствено за мене отреден.
    И ти, Живот, потече възроден.
    Така е тръгнало от памтивека -
    човек любов да търси у човека.
    Обичах и греших. Но Бог прости.
    И в моята душа полека-лека
    покълваха и вяра, и мечти.

    Но днес и ти попадна в плетеница
    от криви пътища. Мълчиш смутен.
    И само силна Божия десница
    разтърсила би този свят студен,
    сред който се задъхваш уморен.
    Земята чува тъжния ти екот.
    Заплачеш ли, пороища ще текнат.
    Човечество, виновникът си ти!
    Камбанен звън в просторите отеква -
    дано ти върне вяра и мечти.

    Очи повдигам към небето; нека
    помогне Бог - заблудите да секнат.
    Животът възроден да полети.
    И пак по слънчевата му пътека
    да зрее вяра, да цъфтят мечти.
  • С valqka (Валентин Василев)
    Поздравления!
  • Хубаво е!
  • Благодаря ти за този стих!
  • Поздравления!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...