1.09.2010 г., 12:07

Покер

701 0 5

Някой носи жезъл в своята раница,

друг - опит, натрупан през изминалите години.

Аз пък, странно, сякаш не съм наред,

слагам в моята някакви "бабини деветини",

уж за късмет -

четирилистни изсъхнали детелини.

Не, че тежи ми този товар,

но колкото повече пътят доближава си края,

все по-често си казвам:

защо ми е мъдрост, когато съм стар!?

По-рано е трябвало да узная,

че и без залози Животът игра е.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...