Някой носи жезъл в своята раница,
друг - опит, натрупан през изминалите години.
Аз пък, странно, сякаш не съм наред,
слагам в моята някакви "бабини деветини",
уж за късмет -
четирилистни изсъхнали детелини.
Не, че тежи ми този товар,
но колкото повече пътят доближава си края,
все по-често си казвам:
защо ми е мъдрост, когато съм стар!?
По-рано е трябвало да узная,
че и без залози Животът игра е.
© Милко Христов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
