Sep 1, 2010, 12:07 PM

Покер

  Poetry » Other
704 0 5

Някой носи жезъл в своята раница,

друг - опит, натрупан през изминалите години.

Аз пък, странно, сякаш не съм наред,

слагам в моята някакви "бабини деветини",

уж за късмет -

четирилистни изсъхнали детелини.

Не, че тежи ми този товар,

но колкото повече пътят доближава си края,

все по-често си казвам:

защо ми е мъдрост, когато съм стар!?

По-рано е трябвало да узная,

че и без залози Животът игра е.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...