10.08.2007 г., 10:42  

Поколение (Морук)

1.2K 0 7

 


Поколение
(Морук)

Пепел от рози... Гол кръст.
Изрусен кичур коса.
Дънки - паднала талия - West.
(Поправяйте, ако греша.)

И обувки в стил Малкия Мук;
Недооправени нокти. Грим.
"К'во разбираш от мода, морук!?
Наш си е пътя!!! Вървим!"
*
Пред компютъра - глухоням
И в кафетата до припадък.
Няма тръпка, ценности, свян!
Намирисва ми на упадък.

Е-ех, Уста ли е? Що ли?
(В маратонки вонящи крака.)
К'во е туй: "Добър ден!", к'во е - "Моля?" -
телефон до червено загря.

На училище - да не заспим.
(Ако ходим изобщо).
Претенциозни, огледало виним.
Родители? - живи са мощи.
*
Ден след ден, неусетно.
Чак се плаша!
На децата ми - детство нелесно...
Не, не плача,

само всичкото мое небе,
градено с години,
се обърна наопаки... Бре!
Кой е прав? Отче, кажи ми.

23 Февруари 2005, Бургас

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Милост за родителите!
  • Света не е объркан, просто не всеки го разбира по един и същ начин. Отговора на въпроса е мн лесен, стереотип. "Децата" копират без да се замислят за някои неща Някога дългата коса, черните нокти на момчетата значеха нещо, сега е кич, за момичетата няма дори да спомена какво копират най-много в наши дни Но така или иначе, можем да направим само едно: да ги обичаме! Поздрав!
  • Отче, кажи ми!!!
    Ще каже, ако знае!
    И за жалост - така е!
  • Всяко ново поколение е различно от предното!
    какво друго ни остава освен да го приемем,и да го обичаме!
  • Много си прав! Младите няма да са млади, ако няма бунт. Опасявам се, че тяхният бунт обаче е лишен от кауза. Моето поколение като че ли беше последното ,което имаше такава. Ние бяхме различни в униформите си, а те са униформени в различната си външност.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...