Aug 10, 2007, 10:42 AM  

Поколение (Морук)

  Poetry
1.2K 0 7

 


Поколение
(Морук)

Пепел от рози... Гол кръст.
Изрусен кичур коса.
Дънки - паднала талия - West.
(Поправяйте, ако греша.)

И обувки в стил Малкия Мук;
Недооправени нокти. Грим.
"К'во разбираш от мода, морук!?
Наш си е пътя!!! Вървим!"
*
Пред компютъра - глухоням
И в кафетата до припадък.
Няма тръпка, ценности, свян!
Намирисва ми на упадък.

Е-ех, Уста ли е? Що ли?
(В маратонки вонящи крака.)
К'во е туй: "Добър ден!", к'во е - "Моля?" -
телефон до червено загря.

На училище - да не заспим.
(Ако ходим изобщо).
Претенциозни, огледало виним.
Родители? - живи са мощи.
*
Ден след ден, неусетно.
Чак се плаша!
На децата ми - детство нелесно...
Не, не плача,

само всичкото мое небе,
градено с години,
се обърна наопаки... Бре!
Кой е прав? Отче, кажи ми.

23 Февруари 2005, Бургас

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Милост за родителите!
  • Света не е объркан, просто не всеки го разбира по един и същ начин. Отговора на въпроса е мн лесен, стереотип. "Децата" копират без да се замислят за някои неща Някога дългата коса, черните нокти на момчетата значеха нещо, сега е кич, за момичетата няма дори да спомена какво копират най-много в наши дни Но така или иначе, можем да направим само едно: да ги обичаме! Поздрав!
  • Отче, кажи ми!!!
    Ще каже, ако знае!
    И за жалост - така е!
  • Всяко ново поколение е различно от предното!
    какво друго ни остава освен да го приемем,и да го обичаме!
  • Много си прав! Младите няма да са млади, ако няма бунт. Опасявам се, че тяхният бунт обаче е лишен от кауза. Моето поколение като че ли беше последното ,което имаше такава. Ние бяхме различни в униформите си, а те са униформени в различната си външност.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...