12.02.2011 г., 23:36

Покорна на вино и любов

1.9K 0 33

музика:  http://vbox7.com/play:df89f2ac

 

Тя устни разтваря - там скрила е сладост и грях -

покоят е страстно любовен

и в нощите жарки със влажни тела, но без страх

винóто е знакът съдбовен.

 

 

Преди да открехне сърцето, с копнеж пожела

магия минутите нейни да скрие,

без страх сред вълните да плува на свойта душа

и остров Любов да открие.

 

 

На сърцето самотно изпълнила сетния зов -

немирни къдрици да гали със длани,

без огън да пали кръвта... Под сърдечен покров

Любовта да ги пази от рани.

 

 

И залезът нежно да милва със жарки лъчи

следите - от нежност застлани.

Щом стихне светът, тъмносинята нощ ще мълчи,

а звездите ще спят приласкани...

 

 

Да бъдат навеки отдадени двама тя иска да е

с любов, що сърцето мечтае.

И както море с раковина се свързват, със свойто момче

ще бъдат, щом Бог го желае!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...