Полегналото дърво
Полегналото дърво
Дърво в градината полегна до земята,
едно сливово дърво на бурята не издържа.
С клоните си докосва то сякаш почвата,
тя храни корените му отдавна, от някога.
Едно дърво с вятъра водили борба,
наклони го но не му прекърши снага.
То всяка пролет се облича в бяла премяна,
а есен дарява ни със сини сливи в замяна.
То спомня ми за живота човешки,
бил съм и в добри дни и в дни тежки.
И мен ме е брулил вятъра в бурята,
не сколних глава, не превих своята снага.
Няма друго като него с полегнала снага,
пазя го, поливам го, пази го и природата.
И то спомня ми за миналото ни, за рода,
когато като млада фиданка го засадила баба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
