Полегналото дърво
Полегналото дърво
Дърво в градината полегна до земята,
едно сливово дърво на бурята не издържа.
С клоните си докосва то сякаш почвата,
тя храни корените му отдавна, от някога.
Едно дърво с вятъра водили борба,
наклони го но не му прекърши снага.
То всяка пролет се облича в бяла премяна,
а есен дарява ни със сини сливи в замяна.
То спомня ми за живота човешки,
бил съм и в добри дни и в дни тежки.
И мен ме е брулил вятъра в бурята,
не сколних глава, не превих своята снага.
Няма друго като него с полегнала снага,
пазя го, поливам го, пази го и природата.
И то спомня ми за миналото ни, за рода,
когато като млада фиданка го засадила баба!
© Валентин Миленов All rights reserved.
