Съдрано е сърцето ми от болка,
а паякът на времето съшива
бавно зейналата пропаст...
По моста на молитвите
пълзи уверено мълчание,
смехът на ехото кънти като камбана,
а вятърът разкъсва нишките,
съдраното да зее като гроб.
Отсрещното е винаги отсам,
щом гледната позиция се сменя,
но пропастта е същата...
Само тишината отброява ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация