Съдрано е сърцето ми от болка,
а паякът на времето съшива
бавно зейналата пропаст...
По моста на молитвите
пълзи уверено мълчание,
смехът на ехото кънти като камбана,
а вятърът разкъсва нишките,
съдраното да зее като гроб.
Отсрещното е винаги отсам,
щом гледната позиция се сменя,
но пропастта е същата...
Само тишината отброява ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up