May 8, 2015, 5:59 PM

Полепнало в съня 

  Poetry
383 0 0
Съдрано е сърцето ми от болка,
а паякът на времето съшива
бавно зейналата пропаст...
По моста на молитвите
пълзи уверено мълчание,
смехът на ехото кънти като камбана,
а вятърът разкъсва нишките,
съдраното да зее като гроб.
Отсрещното е винаги отсам,
щом гледната позиция се сменя,
но пропастта е същата...
Само тишината отброява ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Random works
: ??:??