Изтри си следите и тръгна,
жигоса небето със поглед.
От малка светът и изтръгна
едничкия опит за полет.
Любимата мамина дреха
понесе с тъга на гърба си,
(добре че и нея не взеха
ръцете им груби, нахъсани)!
Крилете след нея пристъпват
и плахо я следват - когато
достигне, тя, края на пътя
ще дойде мечтаното ято.
© Анастасия Всички права запазени