Полет птичи са нашите дни
Полет птичи са нашите дни,
не отлагат живота за утре.
Щом небето над тебе виниш,
a сълзите дълбаят навътре,
ще се случи да паднеш по гръб
и крилете ти цели на рани
да намразят най - светлия път..
Ще поискаш душата на гарван
и на лебеда - белия цвят,
на колибрито - пулса забързан.
Ще поискаш от целия свят
твойте рани с любов да превърже.
И ядът ти с пелинов привкус
по небцето ти ще се разпръсне.
Многолюден светът, ще е пуст
щом усетиш теглото на кръста.
Полет птичи са нашите дни
и към края си винаги гледат
и в небето си правим стени
висините, превръщаме в летви.
Но летим.
И летим...
И летим...
И към Рая сърцето ни сочи.
Всички пътища свършват в един.
и започват след същата точка.
© Деница Гарелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Елена!
-
Желая ти много върхове и многоточия, с които да наредиш птиците, кацащи на красивите ти стихотворения. Поздравления!
-
Благодаря ти, Роси ❤️
-
Красив и докосващ стих! 🌹
-
Благодаря ви!
-
Силно е, Дени! Поздравления!
Многолюден светът, ще е пуст
щом усетиш теглото на кръста. -
Деничка... 🌹
-
Зеленичко, очаквам да изпееш!
-
Пепи, всички сме птици 🌸
Петър, благодаря ти за добрите думи. Добрината е моя цел, но и моя спирачка.
Прегръщам ви. -
Това е мое стихотворение от преди 1 година - 8.08.2020 г., 12:22 от maistora - подсетих се по твоето/
-
Браво ти, Дени! Не за стихотворението, там не разбирам аз, но стихотворението не е толкова важно. За добрината браво.
✌️ -
Благодаря на всички вас. Много се радвам, че сте се спряли на стиха ми и ви е допаднал. Пепи, много се радвам, че те е вдъхновило стихотворението и на този поетичен коментар ❤️
-
КАТО ПТИЦИТЕ
А аз кога ще имам крила
и като птичка ще полетя?
Колко трябва още да раста?
Отгоре да съзерцавам света?
Ти си част от света, не ти трябва
като птица отгоре да гледаш -
има тя и очи, и крила, с тях живееш,
плачеш, скърбиш, радваш се и се смееш;
Щом питаш, вече растеш,
само малко време, ако не днес,
утре ще разпериш свои крила,
в теб са - те са твоята душа!
Ти си част от света, не ти трябва
като птица отгоре да гледаш -
има тя и очи, и крила, с тях живееш,
плачеш, скърбиш, радваш се и се смееш;
с нея виждаш, тя е наш'те крила,
болката, щастието, смъртта, любовта.
Когато човекът по свой път върви,
той не просто върви - той лети!
❤️Дени - ти летиш! -
аааа, не- ще почина малко
-
Поздравления!!!
-
Като лебедова песен на душата е! Дени, направя я на песен! Нека някой подари на стиха мелодия, и нека някоя нежна душа я изпее! Иначе аз ще я изпея, както мога
-
"Ще поискаш от целия свят
твойте рани с любов да превърже"
Това се отнася за мен. Благодаря, Дени. -
Много красиви стихове, Дени!
-
Колкото повече хора разберем,че всеки дъх е глътка живот;и всяка болка ни напомня, че още сме живи...
Поздравления за творбата, Деница! -
Разкош!
-
Миночка, Мария, радвам се, че ви е харесало
-
Прекрасно е!♥️😘
-
Прелестно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
