Полет птичи са нашите дни
Полет птичи са нашите дни,
не отлагат живота за утре.
Щом небето над тебе виниш,
a сълзите дълбаят навътре,
ще се случи да паднеш по гръб
и крилете ти цели на рани
да намразят най - светлия път..
Ще поискаш душата на гарван
и на лебеда - белия цвят,
на колибрито - пулса забързан.
Ще поискаш от целия свят
твойте рани с любов да превърже.
И ядът ти с пелинов привкус
по небцето ти ще се разпръсне.
Многолюден светът, ще е пуст
щом усетиш теглото на кръста.
Полет птичи са нашите дни
и към края си винаги гледат
и в небето си правим стени
висините, превръщаме в летви.
Но летим.
И летим...
И летим...
И към Рая сърцето ни сочи.
Всички пътища свършват в един.
и започват след същата точка.
© Деница Гарелова All rights reserved.
