Оставих спомените вкъщи да играят бридж.
На миналото пък намордника му сложих. Да не хапе!
Че всичко, мисля, беше просто някакъв си кич.
Като на влюбено в живота шестгодишно лапе.
Започнах да флиртувам тайно... със Съдбата.
А тя пък в мен се влюби до ушите си.
Каква наивница! Като Зората,
подарила ми във слънчев плик косите си.
Прескочих времето и се отправих
към някакво си никакво пространство
На крилете на живота се изправих...
И литнах пак към себе си!... Обратно!