May 25, 2011, 11:41 AM

Полет към себе си

  Poetry » Other
780 0 2

Оставих спомените вкъщи да играят бридж.
На миналото пък намордника му сложих. Да не хапе!
Че всичко, мисля, беше просто някакъв си кич.
Като на влюбено в живота шестгодишно лапе.
Започнах да флиртувам тайно... със Съдбата.
А тя пък в мен се влюби  до ушите си.
Каква наивница!  Като Зората,
подарила ми във слънчев плик косите си.

Прескочих времето и се отправих
към някакво си никакво пространство
На крилете на живота се изправих...
И литнах пак към себе си!... Обратно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...