1.05.2014 г., 19:53

Полетът на влечугите

1.8K 9 13

 

 

В самия край на осемдесетте,

една вълна, по-страшна от цунами,

дойде с огромна мощ да помете

най-грозната от всичките измами!

 

И стана по-жестоко от война.

Настъпи несравнима суматоха.

Във дни на пушек, врява и воня,

„най-праведните” съдници дойдоха.

 

Получи всеки своя етикет –

от сой какъв е и каква порода.

Едни въртяха гузен пирует.

А други зафлиртуваха с народа.

 

А той – народът, свикнал все да спи,

от себе си самият се уплаши

и тръгнаха възторжени тълпи

да пеят вкупом: „Времето е наше!”

 

Словата, чак от Дякона дошли,

извираха направо от сърцата.

Но колко се попитахме: „Дали

и ние сме във времето!?” Тълпата

 

събира и от кол, и от въже

и горди храбреци, и сеирджии,

жени с лица на Жана д'Арк, мъже,

решили, че са днешните месии.

 

Тя носи исторически момент

за светли умове и за пройдохи.

Тълпата е взривил се сантимент,

от който тръгват даже и епохи!

 

Това го знаем всички. Но сега

се връщам в оня миг заради друго.

И питам с гневна болка: „Докога

с крила ще увенчаваме влечуги?”

 

В ония съдбоносно къси дни,

когато всички викаха и пяха

за светли и пресветли бъднини

какви ли не гадини изпълзяха!?

 

И лъжедисиденти и „светци”

със вълчи нрав, навлекли овчи кожи,

и облагородени хитреци,

цял куп новоизлюпени велможи!

 

Пак същият сервилен антураж!

Пак същите довчерашни бастуни!

И цербери, крещящи: „Наш!” и „Ваш!”

от псевдонезависими трибуни.

 

Довчера – с люспи, днеска – със пера.

Пълзящите излязоха хвъркати...

Така се пръкват – с първата зора

най-първите от всички демократи!

 

Животът учи – своите деца

самата революция изяжда!

Така и стана – кой не прорица,

че пак ще си затънем в глад и жажда?

 

Защото щом настане тишина

и улиците пак обезлюдеят,

с прегънати, сервилни рамена,

предвкусили на нова власт елеят,

 

полека-лека, бавно и без ред,

почти незримо, даже задкулисно,

промъкват се нагоре и напред

влечугите. От нине и до присно...

 

А иначе нещата си вървят

по божията воля и угода –

достойните отново ще заспят,

а другите ще „мислят за народа”...

 

 

 

 

                                                

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Тепешанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много харесвам този автор и се радвам да прочета отново.
  • Не мога да повярвам, че този стих е писан преди 9 години...Толкова актуално звучи, че чак е страшно. Политиката винаги е била синоним на мръсна работа, което е жалко, защото уж е за народа. Нямам надежда!
  • Всъщност картините и стиховете на г-н Тепешанов тук качваше дъщеря му Боряна Тепешанова, моята Совичка. Тя също пише и беше в "Откровения" за кратко. Той все казва, че няма време. Човек и Творец, когото много уважавам!
  • Вчера препрочетох десетина творби в това ателие. Тази ми хареса най-много. Актуално звучи и днес, макар да са минали три десетилетия от описаните събития. С точни щрихи са уловени характеристиките и поведенческият модел на политика. Напомня стиховете на Фома Фомич от преди около век, които звучат като да са писани вчера за днешните политици.
    ,,Довчера – с люспи, днеска – със пера,, сякаш лансира конспиративната теория, че светът се управлява от рептили. Не знам дали е вярно. Но славата, парите и властта променят хората. Неусетно за тях самите. И осезаемо за нас, наблюдаващите.
  • Изключително смело и истинско! Нямам думи, настръхнах.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...