Полетът на влечугите
В самия край на осемдесетте,
една вълна, по-страшна от цунами,
дойде с огромна мощ да помете
най-грозната от всичките измами!
И стана по-жестоко от война.
Настъпи несравнима суматоха.
Във дни на пушек, врява и воня,
„най-праведните” съдници дойдоха.
Получи всеки своя етикет –
от сой какъв е и каква порода.
Едни въртяха гузен пирует.
А други зафлиртуваха с народа.
А той – народът, свикнал все да спи,
от себе си самият се уплаши
и тръгнаха възторжени тълпи
да пеят вкупом: „Времето е наше!”
Словата, чак от Дякона дошли,
извираха направо от сърцата.
Но колко се попитахме: „Дали
и ние сме във времето!?” Тълпата
събира и от кол, и от въже
и горди храбреци, и сеирджии,
жени с лица на Жана д'Арк, мъже,
решили, че са днешните месии.
Тя носи исторически момент
за светли умове и за пройдохи.
Тълпата е взривил се сантимент,
от който тръгват даже и епохи!
Това го знаем всички. Но сега
се връщам в оня миг заради друго.
И питам с гневна болка: „Докога
с крила ще увенчаваме влечуги?”
В ония съдбоносно къси дни,
когато всички викаха и пяха
за светли и пресветли бъднини
какви ли не гадини изпълзяха!?
И лъжедисиденти и „светци”
със вълчи нрав, навлекли овчи кожи,
и облагородени хитреци,
цял куп новоизлюпени велможи!
Пак същият сервилен антураж!
Пак същите довчерашни бастуни!
И цербери, крещящи: „Наш!” и „Ваш!”
от псевдонезависими трибуни.
Довчера – с люспи, днеска – със пера.
Пълзящите излязоха хвъркати...
Така се пръкват – с първата зора
най-първите от всички демократи!
Животът учи – своите деца
самата революция изяжда!
Така и стана – кой не прорица,
че пак ще си затънем в глад и жажда?
Защото щом настане тишина
и улиците пак обезлюдеят,
с прегънати, сервилни рамена,
предвкусили на нова власт елеят,
полека-лека, бавно и без ред,
почти незримо, даже задкулисно,
промъкват се нагоре и напред
влечугите. От нине и до присно...
А иначе нещата си вървят
по божията воля и угода –
достойните отново ще заспят,
а другите ще „мислят за народа”...
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много харесвам този автор и се радвам да прочета отново.
-
Не мога да повярвам, че този стих е писан преди 9 години...Толкова актуално звучи, че чак е страшно. Политиката винаги е била синоним на мръсна работа, което е жалко, защото уж е за народа. Нямам надежда!
-
Всъщност картините и стиховете на г-н Тепешанов тук качваше дъщеря му Боряна Тепешанова, моята Совичка. Тя също пише и беше в "Откровения" за кратко. Той все казва, че няма време. Човек и Творец, когото много уважавам!
-
Вчера препрочетох десетина творби в това ателие. Тази ми хареса най-много. Актуално звучи и днес, макар да са минали три десетилетия от описаните събития. С точни щрихи са уловени характеристиките и поведенческият модел на политика. Напомня стиховете на Фома Фомич от преди около век, които звучат като да са писани вчера за днешните политици.
,,Довчера – с люспи, днеска – със пера,, сякаш лансира конспиративната теория, че светът се управлява от рептили. Не знам дали е вярно. Но славата, парите и властта променят хората. Неусетно за тях самите. И осезаемо за нас, наблюдаващите. -
Изключително смело и истинско! Нямам думи, настръхнах.
-
И си е още така, с влечуги в едно измислено птеродактилно небе...
Поздравявам те. -
Това стихотворение заслужава много по-силна подкрепа! Аз направо му се възхитих и благодаря на редактора, който ни го показа след девет години! 👍
-
И аз харесвам и браво на редактора, че ни насочи пак към това великолепно.стихотворение. Истинска поезия!
-
Поздрави и от мен!
-
Браво!
-
Времето е спряло! За промяна, като че ли място....
-
Съгласна съм с Джуд.
-
Гражданската ти поезия е изключително достъпна. Рядко чета такива стихове, но тук всичко ми е ясно и даже ми харесва
Открояваш се.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
